Вечният Петко Славейков
Отбелязваме 195 година от рождението на видния стихотворец, журналист, фолклорист и политик " Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или неприятен дух! ", споделя огромният българин
Тази година е изпълнена с не малко годишнини, свързани с живота и делото на видни български общественици, политици, публицисти, писатели и поети. Такава е 195-та годишнина от рождението на Петко Славейков, който поема първите си глъдки въздух на 17 ноември 1827 година
-->
" Роден [съм] в Търново на 1827 през ноемврия. На 19 съм кръстен, а на 17 январ. 1828 съм останал без майка. На 1832, дребен още, са ме дали на даскала, с цел да не преча на мащеха си вкъщи, на първо време на куция даскал (Димитрий Попов Дряновчанин), първия български преподавател в Търново; само че тъй като той имаше доста възпитаници, а място нямаше, то след месец нещо съм минал при новия български даскал, Стойка абаджията. В три години и половина аз бях приключил към този момент курса на тогавашното черковно обучение, като захванах от панакидата с ръкописни букви и срички, от аз, земля, ер Ч на буквар, след това наустница, псалтир, светче и деятел. Но тъй като четях свободно каквато черковна книга ми паднеше, караха ме да изучавам наизуст от наустницата двете павечерки и сапсалото (ексапсалмо) или шестте молебствия утренни, от светчето двата акатиста, молитвите към св. причащение и на сон грядущи, от псалтира първа и 17 катизма и аз ги учих и изучих и така бях стигнал на книгата на дъното съгласно тогавашното у нас разбиране за учението ", написа в своите мемоари Славейков. Той учи поредно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Усилено се самообразова с доста четене в библиотеките на манастирите към Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с " История славянобългарска " на св. Паисий Хилендарски.
По-късно учи в Свищов (при Е. Васкидович), уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западно-европейската литература.
Първото му литературно произведение - " Акатист на три светители " - е непокътнато
През 1843 година става преподавател във В. Търново. Но за написаното " Прославило се Търново със славни гръцки владици " е изпъден и поредно става преподавател в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и други Преподава по взаимо-учителния способ. Развива значима културно-просветна активност и до 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки. Н. Михайловски го среща с съветските поети и писатели.
От 1852 година отпечатва първите си книги - " Смесена китка ", " Песнопойка ", " Басненик ". Пише поемата " Бойка челник " (1853) под въздействие на революционните събития към Кримската война (1853-1856) и доста бунтовни песни. След несполучливото въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва напъните си към събуждане на националното схващане. Като преподавател в Търговище издава български язвителен вестник " Гайда ". След като работи известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско сдружение.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник " Гайда " (1863-1867), вестник " Македония " (1866-1872), списание " Ружица " (1871), сп. " Пчелица " (1871), сп. " Читалище " (1872-873), " Звънчатий глумчо " (1872), в. " Шутош " (1873-1874), " Костурка " (1874). Славейков се обрисува като най-известният български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема присъединяване в черковната битка и става един от ръководителите й. По-късно е преподавател в българската Екзархия.
За публикацията " Двете касти и управляващи " (в. " Македония " ) е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
През 1873 година основава известната поема " Изворът на белоногата ", а година по-късно основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора. Пише героичен стихотворения (1876), окован и затворен след Априлското въстание. Във зародилия пожар в Стара Загора изгубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с съветските войни, превежда през Стара планина отряда на военачалник М. Д. Скобелев, става очевидец на шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция дружно с Петко Каравелов като народен представител във Великото национално заседание. Става ръководител на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. " Остен " (1879), в. " Целокупна България " (1879), в. " Независимост " (1880-1883), в. " Търновска конституция " (1884), в. " Истина " (1886), в. " Софийски дневник " (1886) и в. " Правда " (1888).
Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Председател на Народното събрание (1880), министър на националното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880 - 1881) в държавното управление на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881 - 1883) отпътува за Пловдив /Източна Румелия/, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в България още веднъж е вътрешен министър (1884 - 1885) в новия кабинет на Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България. Издава вестниците " Остен " (1879), " Целокупна България " (1879), " Независимост " (1880 - 1882), " Търновска конституция " (1884), " Истина " (1886), " Софийски дневник " (1886) и " Правда " (1888).
Заради демократичните си хрумвания и присъединяване в политическите битки е задържан, неразрешено му е да учителствува и му понижават пенсията.
Дълбоко наскърбен, умира в София на 1 юли 1895 година
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история - " Крумиада ", " Кралев Марко ", " Самуилка " ). Издава два сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните пословици (17000 на брой). Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава " Български притчи и пословици и присъщи думи ", изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под голям брой псевдоними.
През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 година - почетен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.
Паметта за Петко Славейков е обвързвана с три музея - в София, в Трявна и във Велико Търново и с голям брой монументи. В Трявна едно от учебните заведения носи неговото име, а на централния площад има негов монумент.
Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да правят.
Всичко тежко, всичко мъчително е за нас!
" Аз не зная! Аз не мога! " - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика " Яман ни е нам фурия! " -
а всякому мерамът е разруха...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
отново ще кажа и с това ще да свърша.
/1875 г./
Тази година е изпълнена с не малко годишнини, свързани с живота и делото на видни български общественици, политици, публицисти, писатели и поети. Такава е 195-та годишнина от рождението на Петко Славейков, който поема първите си глъдки въздух на 17 ноември 1827 година
-->
" Роден [съм] в Търново на 1827 през ноемврия. На 19 съм кръстен, а на 17 январ. 1828 съм останал без майка. На 1832, дребен още, са ме дали на даскала, с цел да не преча на мащеха си вкъщи, на първо време на куция даскал (Димитрий Попов Дряновчанин), първия български преподавател в Търново; само че тъй като той имаше доста възпитаници, а място нямаше, то след месец нещо съм минал при новия български даскал, Стойка абаджията. В три години и половина аз бях приключил към този момент курса на тогавашното черковно обучение, като захванах от панакидата с ръкописни букви и срички, от аз, земля, ер Ч на буквар, след това наустница, псалтир, светче и деятел. Но тъй като четях свободно каквато черковна книга ми паднеше, караха ме да изучавам наизуст от наустницата двете павечерки и сапсалото (ексапсалмо) или шестте молебствия утренни, от светчето двата акатиста, молитвите към св. причащение и на сон грядущи, от псалтира първа и 17 катизма и аз ги учих и изучих и така бях стигнал на книгата на дъното съгласно тогавашното у нас разбиране за учението ", написа в своите мемоари Славейков. Той учи поредно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Усилено се самообразова с доста четене в библиотеките на манастирите към Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с " История славянобългарска " на св. Паисий Хилендарски. По-късно учи в Свищов (при Е. Васкидович), уголемява познанията си по гръцки и се среща с творби от сръбската и западно-европейската литература.
Първото му литературно произведение - " Акатист на три светители " - е непокътнато
През 1843 година става преподавател във В. Търново. Но за написаното " Прославило се Търново със славни гръцки владици " е изпъден и поредно става преподавател в други села и градове - Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и други Преподава по взаимо-учителния способ. Развива значима културно-просветна активност и до 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки. Н. Михайловски го среща с съветските поети и писатели.
От 1852 година отпечатва първите си книги - " Смесена китка ", " Песнопойка ", " Басненик ". Пише поемата " Бойка челник " (1853) под въздействие на революционните събития към Кримската война (1853-1856) и доста бунтовни песни. След несполучливото въстание на дядо Никола в Търново П. Р. Славейков насочва напъните си към събуждане на националното схващане. Като преподавател в Търговище издава български язвителен вестник " Гайда ". След като работи известно време във Варна, отпътува за Цариград, поканен да редактира българския превод на Библията от Българското библейско сдружение.
В Цариград П. Р. Славейков издава вестник " Гайда " (1863-1867), вестник " Македония " (1866-1872), списание " Ружица " (1871), сп. " Пчелица " (1871), сп. " Читалище " (1872-873), " Звънчатий глумчо " (1872), в. " Шутош " (1873-1874), " Костурка " (1874). Славейков се обрисува като най-известният български публицист по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни). Взема присъединяване в черковната битка и става един от ръководителите й. По-късно е преподавател в българската Екзархия.
За публикацията " Двете касти и управляващи " (в. " Македония " ) е задържан и упрекнат във връзки с революционния комитет в Букурещ.
През 1873 година основава известната поема " Изворът на белоногата ", а година по-късно основава българска гимназия в Одрин, където се бори с гръцкото въздействие върху българите. По-късно е преподавател в Стара Загора. Пише героичен стихотворения (1876), окован и затворен след Априлското въстание. Във зародилия пожар в Стара Загора изгубва ръкописите си и събраните 15 000 пословици. По време на Руско-турската освободителна война се сближава с съветските войни, превежда през Стара планина отряда на военачалник М. Д. Скобелев, става очевидец на шипченската победа и ги съпровожда до Сан Стефано.
След Освобождението се бори за демократична конституция дружно с Петко Каравелов като народен представител във Великото национално заседание. Става ръководител на Народното събрание (1880) и министър на просвещението и вътрешните работи (1880-1881). Издава в. " Остен " (1879), в. " Целокупна България " (1879), в. " Независимост " (1880-1883), в. " Търновска конституция " (1884), в. " Истина " (1886), в. " Софийски дневник " (1886) и в. " Правда " (1888).
Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Председател на Народното събрание (1880), министър на националното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880 - 1881) в държавното управление на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881 - 1883) отпътува за Пловдив /Източна Румелия/, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в България още веднъж е вътрешен министър (1884 - 1885) в новия кабинет на Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България. Издава вестниците " Остен " (1879), " Целокупна България " (1879), " Независимост " (1880 - 1882), " Търновска конституция " (1884), " Истина " (1886), " Софийски дневник " (1886) и " Правда " (1888).
Заради демократичните си хрумвания и присъединяване в политическите битки е задържан, неразрешено му е да учителствува и му понижават пенсията.
Дълбоко наскърбен, умира в София на 1 юли 1895 година
И в истинските, и в подражателните си произведения П. Р. Славейков доразвива българския език. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна поезия под въздействие на съветските поети Пушкин, Фед и Карамзин. Запазени са елементи от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под въздействие на Паисиевата история - " Крумиада ", " Кралев Марко ", " Самуилка " ). Издава два сборника с национални песни (1860, 1868), възвръща събраните пословици (17000 на брой). Освен стихотворец, публицист и публицист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, лингвист, фолклорист, учредител на българската литература за деца, създател на учебници; демонстрира се като географ, историк и мемоарист. Издава " Български притчи и пословици и присъщи думи ", изследва българските традиции, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под голям брой псевдоними.
През 1875 година Славейков става дописен, а през 1884 година - почетен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките.
Паметта за Петко Славейков е обвързвана с три музея - в София, в Трявна и във Велико Търново и с голям брой монументи. В Трявна едно от учебните заведения носи неговото име, а на централния площад има негов монумент. Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да правят.
Всичко тежко, всичко мъчително е за нас!
" Аз не зная! Аз не мога! " - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика " Яман ни е нам фурия! " -
а всякому мерамът е разруха...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
отново ще кажа и с това ще да свърша.
/1875 г./
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ